Мостът на Колю Фичето над река Росица

МОСТЪТ НАД РОСИЦА

Животът в китната севлиевска котловина винаги е бил свързан с течащата през нея река Росица и с живописните завои. Тази близост с реката освен многобройните предимства през отминалите векове водела и до неудобството и необходимостта да бъде прекосявана реката всеки път, когато трябва да се излезе от града на север и на изток. Когато водата повишавала нивото си, пътниците трябвало да изчакват няколко дни. При благоприятни условия бил ползван брод, описан от френския пътешественик Ами Буйе, посетил Севлиево през лятото на 1837 г.

Документалните свидетелства сочат, че Севлиево още в края на ХVІ век е град с две махали, петъчен пазар и джамия, скоро станал съдебен център, имало и пощенска станция. През града преминавали и повечето главни пътища в областта. Това наложило построяването към средата на ХІХ век на дървен мост, чиито елементи бързо изгнивали или били отнасяни от буйната вода.

По време на Кримската война /1853-1856/ движението на войска, пътници и стока се засилило. На местната власт било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост. Българската и турската общности в града обединили усилията си, започнало добиването на материали чрез ангария /безплатен труд/.

За главен майстор на строежа на моста бил ангажиран майстор Никола Фичев от Дряново, прочут български строител и архитект. Приемането на сравнително голямата поръчка било изпитание за възможностите на самоукия майстор. Строеният по-късно мост при Бяла е много по-внушителен, но той бил строен с предоставени от централната власт средства след специален закон от 1864 г. В Севлиево такива средства нямало и още през 1856 г. строежът започнал. Работата вървяла сравнително бавно заради липсата на пари, но в следващите една-две години грубият строеж бил приключен. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял „гърбица”. През първата половина на ХХ век тази гърбица била изправена, а мостът бил удължен значително чрез насипи от двете страни.

Поставени били дървени перила, които не издържали дълго на напора на водната стихия по време на честите наводнения, които придошлите води на Росица причинявали. След поредното опустошително наводнение, през 1872 година били поставени каменни парапети и каменни възпоменателни плочи.

След десетилетия двата края на моста били украсени с фигури на лъв, изработени от севлиевски художник, което дало основание на гражданите да го нарекат „Лъвовия мост”. През 1971 г. след голям ремонт и изграждането на ново разширено платно, стария каменен мост се вижда само от алеите покрай реката, прекрасно място за разходка на севлиевци и гостите на града.

« назад