ВРАТИТЕ НА НОВИЯ ЖИВОТ 144 години от освобождението на Севлиево
„Вратите на новия живот се отварят пред Вас, севлиевци…”
Тези вълнуващи думи са част от писмо до севлиевската общественост на Иван Филаретович Антонов – един от освободителите на Севлиево и са изречени в днешния ден преди 144 години.
В разгара на лятото на 1877 година един от разузнавателните отряди на руската армия, полуескадрон, командван от корнет Тулешко, влязъл в града и завзел телеграфната станция и новия конак. Смаяните заптии предали оръжието си без съпротива. Управлението на града било възложено на смесена комисия от българи и турци. След кратката почивка малкият конен отряд се оттеглил към Търново с обещанието, че на следващия ден в Севлиево ще пристигне друга войскова част, която ще поеме охраната на града, но това не се случило и наблизо се събрала около две-хилядна орда от башибозуци. Надвисналата смъртна опасност принудила българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомили за критичното положение в Севлиево отседналия с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпратил на помощ полусотнята на поручик Александър Василиевич Верещагин.
В ранната сутрин на 2 юли (по стар стил) петдесетината казака на Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верещагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. След няколко часа сражение в горещия юлски ден противникът е прогонен. Завръщането в Севлиево се превърнало в триумфално шествие. На градския площад се смесва радостна глъчка - Севлиево бил вече свободен град.
След сражението Верещагин и Антонов направили преглед на своите части. Установено било, че е убит един и са ранени трима руски войници, а противникът дал около 20 жертви. Още на полесражението били определени храбреците, които да бъдат представени за награждаване. Дължимото било отдадено и на есаул Антонов, който бил отличен с Георгиевски кръст за храброст за защитата на Севлиево. В следващите дни руските воини участват в сраженията за превземането на Ловеч. В разузнавателна задача загинал бившият секретар на Севлиевския революционен комитет Сава Хаджиангелов.
Въпреки, че времето е заличило надписите на една от гробниците в двора на църквата „Света Троица“ в Севлиево, най-вероятно тук почиват загиналите в битката за Ловеч хорунжий Гурбанов и казаците Зенцов и Месякин, заедно с падналия в сражението за Севлиево казак Аникин от 30-ти Донски казашки полк. След няколко дни Ловеч отново попада в турски ръце. В битките за повторното му освобождаване участват части на 35-ти Брянски пехотен полк. Костите на загиналите в тези сражения почиват в скромна гробница с мраморна плоча. В ранната есен на 1877 г. в Севлиево е погребан и поручик Митрофан Марков от 9-ти пехотен полк, загинал от тиф на 30 септември 1877 г. Неговият паметник и двете гробници са издигнати през 90-те години на ХІХ век в двора на църквата “Света Троица” в Севлиево, в памет на загиналите.
Още през юли в Севлиево било установено временно управление. За окръжен управител бил назначен подполковник княз Любицки. Под негово ръководство започнали работа окръжният и общинският административни съвети. Да ги ръководят били избрани видните севлиевски граждани Иванчо Хаджиангелов и Христо Спиридонов. Градът се възродил за нов живот.
« назад
