21.05.2022
Бунтовната пролет на 1876 г. е едно от най-значимите събития в историята на севлиевския край. Подготовката за нея започва много по-рано, още с организирането на първия революционен комитет в града през 1870 г. с председател младият, току-що дипломиран доктор Стойчо Христов и под прякото ръководство на Васил Левски. Комитетът заседавал в дома на братя Никифор и Димитър Бояджиеви. Дом, приютил младите хора с борбен дух и жажда за свобода, които след обесването на Апостола възстановили революционната дейност в града. За председател на комитета, подготвил Априлското въстание в Севлиевска кааза, бил избран Стефан Пешев, а деловодител станал сподвижникът на левски - Йонко Карагьозов. Учителките в Хаджистояновото училище Рада Поппетева и Мариола Иванова, тайно нощем,
извезали знаме с разярен лъв и думите й „Свобода или смърт“!
Още през ранната пролет на 1875 г. започнала усилена подготовка на въстание. Цяла година се събирали пари за купуване на оръжие. За сумите били издавани разписки, подпечатвани с печат на революционния комитет, отляти били и лъвчетата за калпаците на бъдещата въстаническа армия.
На 4 май се провело и първото сражение. В следващите дни на помощ на въстаниците в севлиевския Балкан пристигнала от Габрово четата на Цанко Дюстабанов. Йонко Карагьозов, Никифор Симеонов, Георги Константинов и други севлиевци се изправили с оръжие в ръка и с телата си, редом до храбрите планинци, в десетдневната отбрана на свободна територия. Първото въстанало селище, което паднало под напора на настъпващите към позициите турци е Батошево. Съдбата му след дни последвали Кръвеник и Ново село. Селата били разграбени и потопени в кръв, загинали стотици - въстаници и мирни жители. Стотици били арестувани и измъчвани за участието си в бунта. Други били изпратени на заточение. Загинал и дядо Фильо Радев.
Осем от ръководителите на въстанието били обесени на площада - Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, Никола Дабев, Христо Филев, свещ. Радион Попмихов, Павли Венков, Велчо Ночев платили с живота си цената на свободата на майка България. В тяхна памет и в паметта на стотиците загинали преди 146 години, жителите на община Севлиево отново се събраха в местността Боаза край Кръвеник, за да се поклонят пред паметника на загиналите в Априлската епопея.
С падане на колене и с едноминутно мълчание признателните потомци на героите от Априлската епопея почетоха паметта им: Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет и главен организатор на въстанието; Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село; Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев; Иван Преснаков; Фильо Радев (дядо Фильо), Наньо Стойнов, Кольо Тотев, Христо Пейков, Тотьо Йонков, Георги Братоев, Цонко Калчев, Георги Колев, Цона Колева, Цвятко Доневски, Христо Филев, Кънчо Малчев, Кольо Мичев, Тотьо Коркинов, Петър Драгнев, Христо Калчев, Лальо Пафков, Нанко Филев, Дона Дочевска, Ради Донев и още десетки скъпи жертви от Кръвеник и околните махали.
Венци и цветя в знак на признателност пред подвига на героите, които с цената на живота си са бранили своята земя и домове, поднасоха кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов, кметовете на Априлци и Кръвеник, Общински съвет - Севлиево, представители на институциите, учители и ученици от Община Севлиево, много граждани.
Прозвучаха патриотични песни и стихове в изпълнение на Павел Петров, Стефани Петкова, Тереза Митева, Виктория Цанкова и оркестър «Севлиево». Историкът Найден Петров разказа за героичните боеве и тяхното значение за свободата на България, а над 200 мъже от Национално дружество „Традиция” пресъздадоха сраженията в Севлевска кааза.
Кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов връчи почетни грамоти за участие на ръководителите на регионалните клонове на участниците във възстановката от регионалните клонове на национално дружество “Традиция” Русе, Велико Търново, Габрово, Копривщица, Казанлък, Шумен, Стара Загора, Ямбол, Баня, Панагюрище, Търговище, Велики Преслав, Сопот и Карлово, Златица, Добрич, Царева ливада, Нова Загора, Мирково и София.
Основен организатор на възстановката бе Регионален клон “34 пехотен троянски полк Априлци - Троян - Севлиево”, които вчера в местността Бабан край Кръвеник пресъздадоха и обявяването на Априлското въстание в севлиевско.
« назад
ПОТОМЦИТЕ НА ГЕРОИТЕ ОТ АПРИЛСКАТА ЕПОПЕЯ В СЕВЛИЕВСКО СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД ПОДВИГА ИМ
Над 200 души участваха в мащабна възстановка, която пресъздаде боевете в местността Боаза край Кръвеник
Бунтовната пролет на 1876 г. е едно от най-значимите събития в историята на севлиевския край. Подготовката за нея започва много по-рано, още с организирането на първия революционен комитет в града през 1870 г. с председател младият, току-що дипломиран доктор Стойчо Христов и под прякото ръководство на Васил Левски. Комитетът заседавал в дома на братя Никифор и Димитър Бояджиеви. Дом, приютил младите хора с борбен дух и жажда за свобода, които след обесването на Апостола възстановили революционната дейност в града. За председател на комитета, подготвил Априлското въстание в Севлиевска кааза, бил избран Стефан Пешев, а деловодител станал сподвижникът на левски - Йонко Карагьозов. Учителките в Хаджистояновото училище Рада Поппетева и Мариола Иванова, тайно нощем,
извезали знаме с разярен лъв и думите й „Свобода или смърт“!
Още през ранната пролет на 1875 г. започнала усилена подготовка на въстание. Цяла година се събирали пари за купуване на оръжие. За сумите били издавани разписки, подпечатвани с печат на революционния комитет, отляти били и лъвчетата за калпаците на бъдещата въстаническа армия.
След като Стефан Пешев бил арестуван, а градът - блокиран от турските власти, само част от севлиевските дейци успели да се присъединят към гордите балканджии, които на 1 май 1876 г., на свиканото от първенеца на Кръвеник Фильо Радев, събрание на връх Бабан над Стар Кръвеник, се вдигнали на въстание. Избрали за главен войвода дядо Фильо Радев, организирали отбраната на селата Батошево, Кръвеник и Ново село, завардили проходите. На следващия ден проехтели първите изстрели срещу вековния поробител.
На 4 май се провело и първото сражение. В следващите дни на помощ на въстаниците в севлиевския Балкан пристигнала от Габрово четата на Цанко Дюстабанов. Йонко Карагьозов, Никифор Симеонов, Георги Константинов и други севлиевци се изправили с оръжие в ръка и с телата си, редом до храбрите планинци, в десетдневната отбрана на свободна територия. Първото въстанало селище, което паднало под напора на настъпващите към позициите турци е Батошево. Съдбата му след дни последвали Кръвеник и Ново село. Селата били разграбени и потопени в кръв, загинали стотици - въстаници и мирни жители. Стотици били арестувани и измъчвани за участието си в бунта. Други били изпратени на заточение. Загинал и дядо Фильо Радев.
Осем от ръководителите на въстанието били обесени на площада - Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Преснаков, Никола Дабев, Христо Филев, свещ. Радион Попмихов, Павли Венков, Велчо Ночев платили с живота си цената на свободата на майка България. В тяхна памет и в паметта на стотиците загинали преди 146 години, жителите на община Севлиево отново се събраха в местността Боаза край Кръвеник, за да се поклонят пред паметника на загиналите в Априлската епопея.
С падане на колене и с едноминутно мълчание признателните потомци на героите от Априлската епопея почетоха паметта им: Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет и главен организатор на въстанието; Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село; Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев; Иван Преснаков; Фильо Радев (дядо Фильо), Наньо Стойнов, Кольо Тотев, Христо Пейков, Тотьо Йонков, Георги Братоев, Цонко Калчев, Георги Колев, Цона Колева, Цвятко Доневски, Христо Филев, Кънчо Малчев, Кольо Мичев, Тотьо Коркинов, Петър Драгнев, Христо Калчев, Лальо Пафков, Нанко Филев, Дона Дочевска, Ради Донев и още десетки скъпи жертви от Кръвеник и околните махали.
Венци и цветя в знак на признателност пред подвига на героите, които с цената на живота си са бранили своята земя и домове, поднасоха кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов, кметовете на Априлци и Кръвеник, Общински съвет - Севлиево, представители на институциите, учители и ученици от Община Севлиево, много граждани.
Прозвучаха патриотични песни и стихове в изпълнение на Павел Петров, Стефани Петкова, Тереза Митева, Виктория Цанкова и оркестър «Севлиево». Историкът Найден Петров разказа за героичните боеве и тяхното значение за свободата на България, а над 200 мъже от Национално дружество „Традиция” пресъздадоха сраженията в Севлевска кааза.
Кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов връчи почетни грамоти за участие на ръководителите на регионалните клонове на участниците във възстановката от регионалните клонове на национално дружество “Традиция” Русе, Велико Търново, Габрово, Копривщица, Казанлък, Шумен, Стара Загора, Ямбол, Баня, Панагюрище, Търговище, Велики Преслав, Сопот и Карлово, Златица, Добрич, Царева ливада, Нова Загора, Мирково и София.
Основен организатор на възстановката бе Регионален клон “34 пехотен троянски полк Априлци - Троян - Севлиево”, които вчера в местността Бабан край Кръвеник пресъздадоха и обявяването на Априлското въстание в севлиевско.
« назад
