– Откъде дойде идеята за този албум, г-н Василев?
– Идеята дойде от една картина, която рисувах преди година, свързана с пазара в Севлиево през 1920 година, който се е провеждал около Паметника на Свободата. Понеже пазарът в един град е не само сборище за търговия, но и за срещи и общуване между хората, а пък в Севлиево са идвали на пазар много хора от близките села, се заинтересувах какво е било облеклото на хората в Севлиево и селата по това време. Исках картината да пресъздаде максимално автентичната атмосфера от преди 100 години. А за да се пресъздаде историческият период е нужно изследване на облеклото, нравите и обичаите на българите по това време. Любопитството дали носията в севлиевските села е еднаква или близка до севлиевската или със своята неповторимост и уникалност определя и разграничава хората от различните населени места стана причина за това изследване.
Така, от тази картина тръгна едно сериозно изследване на народната носия в Севлиево и севлиевските села, което направих във всяко едно село, чрез познати, с хора, които имат запазени носии от бабите и дядовците си. Резултатът е този албум.
– Това е изключително много работа, да издириш и събереш материал за носиите от всяко едно село. Колко време Ви отне тази издирвателска дейност?
– Отне ми близо една година. Доста обикалях по читалища, дълго разговарях с хората, които имат запазени носии, за да получа разрешение те да бъдат заснети, а след това да се направи художествено документирана рисунка. В 21 век е много трудно да се открие автентична носия по простата причина, че отдавна не се използва по предназначение и трудно се поддържа. След Освобождението носията бързо се променя, сукманите се заменят с фусти от по-тънък плат. Цървулите се заменят с обувки. Потурите – с панталони.
Интересното е, че всяка една носия е различна, с нещо се отличава от друга от съседно село. Това за мен е едно доказателство за неизчерпаемото творчество на хората по това време. Вижда се желанието им да бъдат различни от другите. Все пак носията е като една визитна картичка, не само отразява духовността, но и по един или друг начин прави възможна разпознаваемостта на хората от различните населени места.
– Според Вас, от кое село е най-колоритната носия? Имат ли носиите други интересни по предназначение елементи?
– Ако трябва да правя някакво обобщение, мога да кажа, че носиите се делят на два вида: сукманена и двупрестилчеста. Разбира се, хората от Балкана, като по-бедни по онова време, не са имали толкова богати носии, там везба по ризите почти не се среща. В селата Валевци, Купен, Стоките, Кръвеник, шевица почти липсва, само везба по ръкавите. Единствената украса е на престилките и на чорапите. Докато в полските райони, в близост до Плевен, Троян, там носията е по-богата, много често се срещат богато украсени със шевици ризи, украса по сукманите, изключително разнообразни и колоритни престилки и пещимали. Това за мен е някаква отлика между по-благоденстващия полски край, с развито земеделие и животновъдство, и по-бедния балкански край, където поминъкът на хората е бил много по-труден.
Но като колоритна и интересна носия, освен севлиевската, мога да спомена носията от с. Младен, от с. Крамолин, от с. Агатово и с. Градище. Това са едни от селата, където носията е с много богата украса. По принцип това е празничната носия. Делничната не е била с такива шевици и орнаменти, през зимата са се носели по-обикновени вълнени дрехи, през лятото – памучни и конопени. Като цяло всекидневната носия, мъжка и женска, е практична, без каквито и да било украси, изключително удобна.
В някои села, например Крамолин, жените по време на жътва или друга полска работа под забрадките поставяли ушито памуно венче, което не позволявало на потта да се стича в очите и по лицето. В Градище пък, когато невестата забременеела, си връзвала червена престилка, която носела до раждането.
– От всички села ли успяхте да откриете носии или има такива, в които не са запазени модели?
– За съжаление има и такива села, в които няма запазени носии. В село Млечево и Ловнидол носиите съм ги рисувал по архивни снимки. За жалост нищо друго не се е запазило. В почти всички читалища по селата има запазени носии, но част от тях не са автентичните за даденото на селено място, а са костюми, шити през 50-те години на 20 век за фолклорните състави. В някои села погрешно приемат, че това са автентичните носии, което води до заблуда относно истинската автентичност.
– Има ли други такива изследвания на народната носия в нашия край, или вашето е първото в тази област?
– В миналото са правени много изследвания, отнасящи се до носията на българина. В Севлиевския регион носията се определя като северняшка. В по-късен период, поради различията в облеклото в северна България е конкретизирана в старопланинската фолклорна зона като чернодрешна носия. Но конкретно за нашата община, аз поне, не намерих данни за такова проучване. Разговарях и с хора от екипа на музея на открито „Етър“ дали има запазени облекла от нашия край и те ми споменаха, че такова изследване в област Габрово не е правено. За мен лично това изследване по един или друг начин показва богатството и духовността на севлиевци. Второ, може да бъде база за едно по-обширно изследване в бъдеще. И трето, поне до момента, макар и под формата на рисунка, запазва именно българското в народната носия в Севлиево и севлиевските села.
– Албумът е прекрасен, пълноцветен и стилно оформен. Кой подпомогна неговото издаване?
– Постарахме да бъде наистина сериозно издание, което всъщност е финалът на едно такова изследване. Албумът, с художествено документираното традиционно облекло, разкрива многообразието на севлиевската носия в периода 19-ти и началото на 20-ти век. Той съдържа 64 рисунки на действително съществуващи носии и орнаменти от тях. Включил съм и няколко по-нови носии с цел онагледяване промяната на вида на носията във времето.
Няма как да не спомена, че освен от моя страна, много от фирмите, към които се обърнах, откликнаха на молбата ми. Това са „Идеал Стандарт“, „Хелиос“, „Кънчеви“, „Охрана и банков сервиз“, „Вернада“, „Пламико“, „Гален и фамилия“, „Гражданско сдружение за Севлиево“, „Мазалат“. Тук трябва да благодаря и на две частни лица – Ваня Иванова и Кристина Сидорова, които също дариха средства, за да бъде отпечатан този албум.
– За кого ще бъде интересен албумът?
– Албумът ще бъде интересен за всеки, който има отношение към българското, към фолклора, към традициите, към нашата история, защото това е един отрязък от историята на Севлиево и севлиевските села. Той може да послужи за изработване на копия от носиите в севлиевските села, както и за картини с историческа тематика от този период.
(Вестник "Росица")
