СВЕДЕНИЯ ЗА ЦЪРКВИТЕ И ДУХОВНИЦИТЕ В СЕВЛИЕВО ОТ ЕСЕНТА НА 1878 Г.
След Освобождението, по време на временното руско управление, през есента на 1878 г. били събирани подробни сведения за църквите и духовниците в тях по епархии и духовни околии. Със събирането на тези сведения в Севлиевска духовна околия бил натоварен тогавашният архиерейски наместник иконом Марин Софрониев Калугеров. На два пъти, на 12 октомври и 24 ноември 1878 г., той изготвил исканите сведения и ги изпратил по канален ред. Те били заведени и съхранени, като днес се намират в Централен държавен архив във фонда на Министерството на външните работи и изповеданията.
Въпросните сведения досега не са били използвани от краеведи и историци, затова ще си позволя да ги публикувам в цялостния им вид. Позволявам си да ги разделя на две части – в първата поставям сведенията за самия град Севлиево, а във втората – тези за селата от Севлиевска духовна околия. За да бъде текстът по-лесно разбираем правя частична нормализация на правописа.
Папката, в която се намират въпросните сведения, е озаглавена така: „Имущества в България. Подарени икони, кръстове и др. църковни предмети от Руската православна църква; сведения за църкви в страната (1877 юли 2 – 1883 април 13)“.
„Ведомост на църквите в град Севлиево и Окръжието град Севлиево. Църква храм Святий Пророк Илия, Свят. Николай и Св. Священномученик Харалампий. Съградена около с камък, отгоре с дърво в година 1835-та. Доход принася в годината около 15 000 гроша, които са разнасят всяка година в градските училища. Сребърни съдове има: два потиря, един дискос, звезда и две лъжички, теплота, два кивота, три кръста сребърни, едно голямо евангелие оковано със сребро, и друго малко тоже оковано, един чифт сребърни венчални венци, три чифта чапрази (ченгели) сребърни, една кадилница сребърна. Особено сребро има венци, бапки и пари до две оки и 375 драма.
Църква Свята Троица храм, святиите Кирилла и Методия и преподобнаго Йоанна Рилскаго. Каменносазидана с едно кубе, съградена в година 1870-та. Доход принася в годината около 13 500 гроша, които са разнасят за черковний длъг, и днес длъжите църквата до 30 000 гроша с лихва. Сребърни съдове има: три потиря, единъ дискос, двезда и две лъжички, теплота, един кивот, два чифта чапрази (ченгели) сребърни, три кръста сребърни, един чифт венчални венци сребърни, една кадилница сребърни. Сребро готово има три оки и 50 драма.
Священници в град Севлиево:
Иконом священник Марин Софрониев родом от г. Ловеч, въспитан в ловчанските училища. Учил е българска грамматика, славянский язикъ и славянска грамматика, закон Божий, священна история, катихизис и част от богословия, всеобща история и църковна история, география, физика, аритметика и част от риторика. Бил е учител в Ловеч две години и половина, а в Севлиево девет години учителствовал.
Протоиерей Петар Цанков от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часослов и Псалтир, да пише знае просто.
Священник Ненчо Несторов от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часослов и Псалтир, да пише знае просто.
Священник Даниилъ поп Георгиев от Ново село, окружие Севлиевско, въспитан в град Севлиево в Часослов и Псалтир, да пише знае неправилно и просто.
Священник Иван Колев от село Кая Баши, окружие Севлиевско, въспитан в г. Севлиево в Часослов и Псалтир, да пише знае просто и неправилно.
Священник Христо Вачков от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часаслов и Псалтир, да пише знае просто и неправилно.
1878 г. октомврия 12-й Архиерейский Наместник
Г. Севлиево иконом священник Марин Софрониев“.
„Списък на священниците в град Севлиево и окружието му. Иконом священ. Марин Софрониев от г. Ловеч. Ръкоположен от Ловчанскаго Епископа Илариона въ г. Ловеч в г. 1866 на иуния 12-й. Произведен в чин иконом от Софийскаго митрополита Доротея в г. Севлиево в г. 1870 на яннуария 2-й. А поставен в г. Севлиево архиерейски наместник от Търновскаго митрополита Илариона в г. 1872-ра септемврия 19-й.
Протоиерей Петър Цанков от г. Севлиево. Ръкоположен за същий град от Ловчанскаго Епископа Дионисия в г. Севлиево в г. 1845-та февруария 23. Произведен в чин протоиерей от Софийскаго митрополита Доротея в 1870-та яннуария 2-й. А дадена му власт за исповедник от Търновскаго митрополита Иллариона в г. 1872-ра декемврия 12-й.
Священник Даниил поп Георгиев от Ново Село (окружие Севлиевско). Ръкоположен за г. Севлиево от Ловчанскаго Епископа Илариона в г. Ловеч в г. 1855-та февруария 18-й.
Священ. Иван Колев от село Кая-Баши (окружие Севлиевско). Ръкоположен за село Кая-Баша от Търновскаго митро(полита) Неофита в г. Търново в г. 1857-ма март 25-й. А дошел в г. Севлиево в г. 1857-ма октомврия 26-й.
Священ. Ненчо Несторов от г. Севлиево. Ръкоположен за село Българени (окружие Свищовско) от Тър(новскаго митро(полита) Неофита в г. 1855-та маия 30-й. А дошел в г. Севлиево в г. 1858-ма яннуария 18-й.
Священ. Христо Вачков от г. Севлиево. Ръкоположен за село Згалювец (окружие Никополско) от Тър(новскаго) митро(полита) Григория в г. Търново в г. 1866-та февруария 19-й. А дошел в г. Севлиево в 1869 септем. 14-й.
Няма да коментирам тези сведения, само искам да обърна внимание на посоченото от иконом Марин Софрониев за самия него. Още през 1942 г. видният севлиевски краевед проф. Хараламби Петев Вълчанов (професор по римско право) беше посочил, че Марин Софрониев през 1851 г. отишъл да учи в семинария в Одеса и „висше духовно училище при Киевопечерската лавра в гр. Киев“. Преди около двадесет години в моя статия посочих, че това не може да бъде вярно по две причини. Първо, младият Марин е бил едва 14 годишен и не е имал отпусната стипендия, за да учи в семинария. Освен това курсът на обучение в руските семинарии бил шест години. Второ, в Киевопечерската лавра (голям манастир) никога не е имало „висше духовно училище“. Такова висше училище е била самата Киевска духовна академия, където образование са получили много българи.
Но много краеведи и историци продължиха да преповтарят казаното от проф. Вълчанов. Сега от посоченото лично от самия иконом Марин Софрониев се установява какво е било нивото на неговото образование – „въспитан в ловчанските училища“. Ако беше руски възпитаник, той нямаше да крие това и щеше да го отрази!
ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
« назад
