ВАСИЛ ЛЕВСКИ В СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ
Градът ни има печалната привилегия да приюти Апостола за последен път.
Левски е идвал многократно в Севлиево. Запазеното до днес и публикувано джобно тефтерче е единственото и най-важно документално свидетелство за развиваната от него дейност в Севлиевско. В него от страница 64 до 68 той споменава Севлиево и пише: „От ноемврий 25-ий (1871 г.) захващам да водя точна сметка от дека какво зимам и за какво ги давам... а той (Ангел Кънчев), е отговорен като касиерин.
В тефтерчето Севлиево се споменава още три пъти. В сметките са отразени сравнително големи разходи, направени тук, което говори за по-дълъг престой в града. Особено като се има предвид пословичната пестеливост на Апостола, когато се отнася до общите пари.
В историческата и краеведческата литература има различни мнения за съществуването и времето, по което е създаден от Васил Левски революционният комитет в Севлиево. Вероятно той е посетил града ни още по време на първата си обиколка из България за създаване на вътрешна революционна организация. През 1870 г. в града ни вече е съставен революционен комитет, който работил под прикритието на новосъздаденото севлиевско читалище. Председател и на двете бил доктор Стойчо Христов, първият севлиевски лекар, завършил медицина в Букурещ. От Влашко били и неговите познанства с революционните среди. Иван Драсов, сподвижник на Левски пише още през 1875 г.: „Между това нашите момци не преставаха да работят. Левски писа в Севлиево и Търново на познатите си приятели... В Севлиево беше д-р Стойчо (Христов)...”Със свещ. Марин Софрониев, виден севлиевски възрожденски деец, който бил родом от Ловеч, Левски може би е свързал чрез дейците на главния, Ловешки комитет. Един от основните сподвижници от този първи севлиевски комитет бил Йонко Карагьозов - буен и свободолюбив млад търговец, основна фигура в нашето освободително движение. Стъпките на Левски често отеквали и в района на днешната гимназия, която не напразно носи името на Апостола. В близост до нея били домът и ковачницата на Панайот Върбанов, тогава в самия край на града, където Левски често отсядал.
Чест гост бил той и в дома на братя Димитър и Никифор Бояджиеви, едни от най-колоритните фигури, ревностни сподвижници на Апостола. В техния дом е създадено читалището, там се събирал революционният комитет и с основание този дом бил смятан от турците за „комитско гнездо“.
Предания и спомени на сподвижници и съвременници на Апостола свидетелстват за връзките му с града и някои села от тогавашната севлиевска кааза. Едно от градските преданията е, че Левски е присъствал в Хаджистояновото училище на представлението на „Многострадалната Геновева”, изнесено от сформираната театрална трупа при учреденото през 1870 г. читалище. Мария М. Софрониева – дъщеря на Марин Софрониев разказва интересна случка в хана на Дочоолу. При срещата на Софрониев и Левски там внезапно нахлуват заптии. Между двамата се разиграва сцена, в която Апостолът играе ролята на часовникар, а Софрониев на измамен клиент. При тази привидна препирня часовникът на Левски остава у свещеника, той го завещава на сина си. За съжаление тази реликва не е достигнала до наши дни, унищожена е при бомбардировките на София.
По време на едно от посещенията си в Севлиево Левски е придружаван от Димитър Общи. След залавянето му, Общи признава, че в повечето случаи не бил допускан до срещи с комитетските дейци. Явно Левски строго пазел изградената от него организация. Така е и в Севлиево. Общи казва: ”Оттам отидохме в Севлиево. Там Левски направи пак сам съобщение. С нарочна поща те изпратиха писмо до Габровския комитет”.
За създадените комитети по селата говори една описана среща между Апостола и Фильо Радев, кмет на Кръвеник[U1] , който в края на разговора казва: „Нема що да идваш до село. Разбрахме се с малко приказки, но аз като кмет и чорбаджия на Кръвеник ще кажа - накъдето върви главата на змията, върви и опашката”. По-нататъшното развитие на събитията показва, че Филю Радев удържа думата си.
Последната вечер в Къкринското ханче Левски поръчал на Христо Латинеца (Ханджията) като пропеят първи петли да иде да намери кон за до Севлиево. „И ще додиш с нас да ни покажеш пътя за Севлиево, да не минуваме по шосето”. Апостолът споделил с Христо Латинеца, че за да избегне срещи с полицията, оттам до Търново ще се движи по преки пътеки и допълнил: „... Имам малко работа в Севлиево, но тя може да почака за по-спокойно време”.
Това по-спокойно време така и не идва. Левски е заловен и откаран в Търново, като по пътя минават през Севлиево и отсядат за кратко в конака. На 31 декември поемат обратно. Градът ни има печалната привилегия да приюти Апостола за последен път. Конвоиращите не бързат. Преспиват в Севлиево, а Левски прекарва нощта в затвора при конака, който днес не съществува и на другия ден продължават по пътя към София, към мъченическата му смърт.
Поклон пред паметта един от най-великите синове на България - Васил Левски!
Исторически музей - Севлиево
« назад
